Marie Claire: Можем ли да
кажем, че на 26 години Къванч
Татлъту се намира в
най-продуктивния период от живота си?

Къванч Татлъту: Така е. В момента се чувствам много добре, продуктивен съм, работя много, старая се да покажа върхова форма. Разбира се, стабилността също е много важна. Със сериала „Забранена любов”  достигнах връх в кариерата си, но предишните ми участия също са много важни. Когато се занимавате с комерсиален проект, историята, екипът, сценарият, режисьорът и актьорите имат голямо значение. Важна е и агенцията, за която актьорът работи. От години работя с Гайе Сьокмен. Всичко е като брънки от една верига. Ако една брънка липсва е възможно да възникне проблем. В това отношение се смятам за късметлия.

 М.C.   : Ами ако един ден претърпите провал?

К.Т.     : Такъв е животът. Следващият ми проект може да е неуспешен. Казват, че тайната на успеха е в детайлите, никой не знае какво ще се случи. Аз съм човек, който обича да тича към върха, но медалът има и обратна страна. Няма как всичко, което се прави да е феноменално.

 М.C.   : Как гледаш на успеха и на това да бъдеш звезда?

К.Т.     : За мен думата звезда не означава нищо. Не знам кой и с какво право титулова хората за звезди, нито пък какви качества трябва да притежават звездите. Вярвам в това, че съдбата прилича на водата. Водата е най-силната субстанция на света. Нищо не може да спре водата. Всеки човек има своята съдба. Каквото и да направиш, не можеш да промениш съдбата си. Каквото ми е писано, това ще стане. Не си поставям цели от рода на: „Какво още да направя, че да се издигна още повече” . Колкото и голям успех да постигне, човек не бива да променя живота и поведението си. Ако си скромен, всичко ще се нареди както трябва.

 М.C.   : Не е ли възможно човек да промени съдбата си?

К.Т.     :  Всеки има своите преломни моменти, които променят съдбата му. И в моя живот е така. Знаеш, че играех професионален баскетбол. Получих травма и през 2001г. се наложи да се откажа. Всичките ми планове за бъдещето бяха свързани с баскетбола. Тогава и през ум не ми минаваше, че един ден ще бъда в състояние да играя, да се снимам и да споделям подробности за живота си с хората. Казвам „в състояние”, защото това идва с времето. Съдбата се намесва. Щом се е случило, значи така е писано. Това не съм го планирал аз.

 М.C.   : Казват, че хората, които имат здрава връзка със семейството си се отнасят  по-сериозно към брака. При теб така ли е?

К.Т.     :  Точно така. Първата жена, която съм опознал в живота си е майка ми. Иска или не, когато срещне жена мъжът първо я сравнява с първата жена в живота си. И аз го правя. Разбира се, че искам да се оженя, но тъй като никога не планирам бъдещето си... Аз съм от хората, които живеят за мига. Нямам навик да придавам твърде голямо значение на нещата и да си казвам, че трябва да се оженя или да направя филм еди кога си. Така нещата се случват естествено. Срещаш подходящия човек и се жениш или правиш, каквото трябва да направиш.

  М.C.   : Точно заради това не бих те попитала дали мислиш да се ожениш някой ден например.

К.Т.     :  Можеш да ме попиташ, но няма срок за това. И аз искам да се оженя и аз съм любопитен да узная на каква възраст ще се оженя и кога ще имам дете. Не знам кога е точното време за това. Сигурно се случва неочаквано.

 М.C.   : Може би ще се ожениш на 40, под натиска на майка ти. Тя може да настоява за внуци.

К.Т.     :  (Смее се). Майка ми не ми оказва натиск по този въпрос. Казва, че каквото и да направя, тя ще ме подкрепи. Казва също, че семейството ми трябва да приеме всяко мое решение.

 М.C.   : Оставяш впечатление за човек, който си е стъпил здраво на краката.

К.Т.     :  Ако хората превърнат някого в еталон  за безпогрешен човек, това създава стрес. Хората, затова са хора, защото грешат. Според мен животът е театър, а ние сме актьори. Всичко е преходно. Един ден ще си отидем, на наше място ще дойдат други. Човешко е да се греши. И аз допускам грешки и съм много щастлив от грешките си. Това, което ме е създало такъв, какъвто съм е лошият ми опит. Състоянията, когато не съм се справял и съм си казвал: настъпи краят на света. Добре, че съм изпадал в такива ситуации. Човекът трябва да греши. Така се учим да различаваме доброто и злото.

 М.C.   : Ти не си от хората, които показват емоциите си, нали?

К.Т.     :  В това отношение съм малко консерватинен. Не умея да показвам чувствата си. Това не може да се планира, такъв съм по природа. И като малък бях такъв, преживявах всичко вътре в себе си. И сега съм такъв. Затова не е лесно хората да забележат кога съм много щастлив, гневен, изтощен или огорчен. Всички имаме своите слаби места. Има моменти когато сме уязвими. Със сигурност има ситуации, когато сме несигурни и раними. И не бива да се опитваме да създаваме впечатление, че сме неуязвими. Трябва да приемаме всички емоции, били те добри или лоши. Така или иначе, лошото ще си отиде.

 М.C.   : Кое  е слабото ти място в живота?

К.Т.     :  Аз съм много емоционален човек, но отвън изглежда сякаш съм много твърд. Казват, че съм студен, превзет и влюбен в себе си тип. Може и да изглежда така. Притеснителен съм, когато се озова в непозната среда или сред много хора. Направо ми омекват коленете. Стеснителен съм, когато попадна  сред непознати. В такива случаи приличам на леопард или пума. Когато друг навлезе в пространството ми първо се дистанцирам, после бавно започвам да се приближавам.

 М.C.   : Би следвало да отбележа, че представителите на семейство котки все пак  не допускат други в личното си пространство.

К.Т.     :  Защо да не приемат други, приемат. И те се сближават с някого.

 М.C.   : В такъв случай можем ли да кажем, че слабото ти място е твоята чувствителност?

К.Т.     :  Да. Човек трудно може да отговори веднага на въпроса кое е слабото му място.

 М.C.   : Ако изхождаме от вече преживяното, промени ли се понятието ти за любов?

К.Т.     :  Не, не е. Какво мога да кажа? Прекрасно е да си влюбен. Бил съм влюбен веднъж в живота си. Мисля, че мога да споделя това. Друг път не съм преживявал такава комуникация, такава страст.

 М.C.   : Може би такава любов се изпитва само веднъж.

К.Т.     :  Аз я изпитах. Смятам се за късметлия.

М.C.   : Вярваш ли в голямата любов? Тази, за която човек преодолява планини.

К.Т.     : Ще ми се да вярвам, че съществува такава голяма любов. Всеки иска да обича и да бъде обичан, да свие гнездо, да има партньор на чието рамо да се облегне и да сподели всичко.

 М.C.   : С какво се занимаваш извън работата, как се разтоварваш?

К.Т.     :  Личният ми живот е спокоен. Вкъщи съм, старая се да отделям доста време за себе си. Имам коте на шест месеца. То ми е чудесен другар. Имам немска овчарка. Гледам много филми. Занимавам се с макети на самолети. Правя ги, а после ги развалям. Освен това започнах да пиша. Когато ми хрумне нещо, сядам и пиша за себе си.

 М.C.   : Значи можеш да живееш без да си имаш някого, така ли?

К.Т.     :  Мога. Човек не умира, ако си няма никого. Някои не могат сами, но аз мога. Имам приятели и семейство. Разбира се, чудесно е да си влюбен, да обичаш и да си прекарваш добре времето с някого.

 М.C.   : Смяташ ли се за силен?

К.Т.     :  Понякога да. Случва се да си кажа „стига вече”. По принцип се опитвам да гледам на живота спокойно. Преди няколко години бях гневен, виждах чашата наполовина празна. Сега не е така. С годините преживяното променя светогледа на човека. Човек научава, че е вредно да се противопоставя на всичко. Най-много си вредим сами. Човек или се отбранява или се отпуска. Аз се отпуснах. В момента така ми е по-добре.

 М.C.   : Знам, че не обичаш да говориш за личния си живот, но ти прекара едно наситено откъм емоции лято. Сега как се чувстваш?

К.Т.     :  Добре съм. Сега съм концентриран върху работата си. Ще ви кажа само, че това, което писа жълтата преса тези дни няма нищо общо с реалността. Не ми подхожда да правя изявления в тази връзка. Не дължа известността си на жълтите медии и не бих искал да е така. Всъщност 90% от всичко, което се пише за мен е измислица. Кое да опровергая по-напред? Все още се притеснявам, когато се срещам с медиите и когато ме снимат.

М.C    : Всяка нова връзка дава и отнема нещо? При теб как е?

К.Т      : Опитвам се да науча нещо във всяка връзка, да се радвам на нещата, които ми носи и да си вземам поука във връзка с отнетото. Не говоря само за интимните връзки. Това е общото ми разбиране за живота.

 М.C    :  Ти си най-харесваният мъж в Турция. Как се чувстваш? Само не отговаряй много сериозно.

К.Т      :  Няма да давам сериозен отговор (все пак изглежда сериозен). Ролята, която играя в „Забранена любов” допринесе много в това отношение. Любовта и интересът на хората ме правят щастлив. Всеки би се чувствал така.

 М.C    :  Жените не просто те харесват, те са луди по теб.

К.Т      :  Знам ли. Имам крака и ръце като всички, толкова е просто. Аз не съм нарцисист. Доволен съм от вида си. Каквото и да говорят хората, аз все още съм едно обикновено младо момче.

 М.C    :  Не говори така, видях те докато те снимаха в студиото. Видях как гледаш, как позираш.

К.Т      :  (Смее се). Аз съм съвсем малко момченце.

 М.C    :  Наистина ли? Не си ли от типа мъже, които си казват „Всички жени са луди по мен. Аз коля, аз беся”?

К.Т      :  (Навежда се към масата и ме гледа в очите). Как мислиш? Въпреки, че ми доставя удоволствие, прекомерният интерес ме притеснява. С теб съм спокоен, но обикновено не говоря за тези неща. Единственото, за което говоря е работата ми. Как играя, как се развивам, можем да си говорим за това до сутринта. (Отново се смее).

 М.C    :   Възможно ли е някоя жена да ти каже „не”?

К.Т      :  Вкусовете и цветовете не се обсъждат. Някои харесват руси, други тъмнокоси. Възможно е да въздействам на някого, а на друг не. Това е така, без значение колко секси и привлекателен е даден човек.

 М.C    :  Сигурна съм, че си искрен, но все пак е доста учудващо.

К.Т      :  Какво да кажа? Трябва ли да изляза и да говоря неща от сорта: „Много съм готин, всички си падат по мен”. Това, което мога да ви кажа за живота си е, че не съм стигнал дотук по план или програма. Както не съм планирал какво да споделя с вас. Кой каквото ще да казва, аз след работа се прибирам вкъщи и все още съм дете на майка си и баща си. Умея да разграничавам нещата. Не нося вкъщи преживяното навън. Също така пазя семейния си живот. Аз съм такъв, какъвто съм и бих бил нещастен, ако се правех на различен.

Интервю и  снимки:  Marie Claire  Турция
Подготвено от сп. DIANA